Top картички
Нови картички
Всички картичкиКалендарни празнициВеликден

Поздрави и картички в категория "Великден"

Намерени: 181 картички на 16 страници. Показани: 61 до 72 .

Христос Воскресе !!!
С този поздрав за великия християнски празник Великден, а и с тези прекрасни картички ще зарадвате вашите приятели и роднини.
Честитете си един на друг празника с 'Честит Великден' или с традиционното - 'Христос Воскресе' и отговора 'Воистина Воскресе'.

Великден e един от най – хубавите християнски празници, и традиционно събира около трапезата цели родове.

Най-големият празник за вярващите християни, се чества в продължение на 3 дни. Датата му е подвижна, зависи от първото пролетно пълнолуние за съответната година. Десет седмици преди Възкресение Църквата започва да подготвя вярващия за тържеството на духа над плътта - победата на Исус Христос над смъртта. Великден бележи края на "Страстната Неделя", или "Великата" седмица - последните дни от земния живот на Исус. Седмицата след Великден се казва "Светла" седмица, защото възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.
Червените яйца са символ на мъченическата кръв, а козунакът е символ на агнеца божи - Христос.

Великденски вярвания и традиции в Англия и България
==================================================
Великден е най- важният празник от пролетния цикъл, който бележи краят на зимата и полага началото на пролетта и възраждащата се природа. В обредната система свързана с великденските празници има много съществени моменти, които са универсални, което ще рече, че между традициите свързани с този празник в Англия и България има прилики, но има и съществени разлики, които най- общо могат да бъдат обяснени с коренно различното историческо развитие на двата народа. Съществена роля в този празник има църквата, което допълнително засилва различията в обичаино- обредните практики на двата народа. Въпреки всичко трябва да се отбележи, че в основата на великденските празници лежат древни езически обичаи, върху които християнската църква наслагва своята идеология и митология.

В англо- саксонските вярвания идването на пролетта се свързва с богинята на плодородието и зората “ Easter”, чийто символ е яйцето. В английските, както и в българските символни представи яйцето олицетворява възраждащото се начало и плодородието. Така както малкото пиле се излюпва от черупката си, така и пролетта се възражда за нов живот, като разбива оковите на зимата. След приемането на християнството Естре е забравена и отстъпва своето място на възраждащия се Иисус Христос. Църквата умело налага своята идеология върху езическите схващания, но тя не съумява да ги заличи, и затова се приспособява към тях.
Основно място в празника заемат шарените великденски яйца. Най- рано те се боядисват в сряда, но по традиция това се извършва на Велики Четвъртък. В България първото яйце задължително трябва да бъде червено. Това яйце съдържа особена магическа сила, която предпазва. В английските вярвания яйцата се боядисват в ярки цветове, които символизират идването на пролетта. Докато в Англия шареното яйце има предимно естетическа функция, то в България има множество запазени практики и вярвания. Например червеното яйце има силата да предпазва от градушка, по него може да се извършват гадания и т. н. Вижда се, че в английската традиция тези елементи отстъпват място на игрите с яйца. Най- популярно сред децата е търсенето на яйца. При тази игра възрастните крият шарени яйца на всевъзможни места, след което децата тръгват да ги търсят. Вярва се, че тези яйца са скрити от велкикденския заек, и който ги намери ще има много късмет през годината. Друга подобна игра е хвърлянето на несварени яйца между двама души, който изпусне яйцето губи плодородието и късмета от дома си. И в двете страни се е запазило вярването, че при търкалянето на яйца между млади девойки и момци в тревата, се предпазват от градушка и други бетствия. В България по- разпространена е играта с чукане на яйца. Красивите перашки се взимат от двама човека и се бият първо от едната, а после и от другата страна. По този начин хората премерват сили чрез яйцата и се смята, че на който яйцето му остане здраво след двубоя ще бъде здрав и силен като яйцето.

От приведените примери можем да заключим, че в обичайната система и разбирания на двата народа има съществени различия. Докато в Англия хората изживяват епохата на Ренесанс, българинът е под османско вадичество и изкарва прехраната си с много труд. Ето защо великденските традиции са насочени към добруването на семейството и реколтата. Българите живеят в по-консервативно общество. Приема се така нареченото народно християнство, което позволява по-доброто запазване на езическите вярвания и практики в обществото. В Англия въздействието на християнството е много по-широко, което оказва влияние и върху традиционните вярвания.
Много важна част от празника е правенето на обредните хлябове. Те винаги се приготвят с мазнина и яйца, като се поръсват със захар, и самите хлябове се правят сладки. Това е така, защото Велкден е предшестван от Великия 40 дневен пост. С Великден този пост се прекратява и затова се използват тези забранени по време на поста продукти. Тези специални хлябове се правят само за този празник. Те нямат практическо приложение във всекидневния живот на хората. Във формата на хлябовете също има съществени различия. Докато в България те са кръгли, продълговати или изплетени от отделни парчета тесто, то в Англия традиционно е правенето на такива хлябове с формата на кръст или направен от тесто кръст върху кръгъл хляб. Кръстът е символ на християнството и христовите мъки на кръста. Тук отново се връщаме към ранните англо-саксонски схващания и обреди. По време на празниците в чест на богиня Естре в жертва се е принасял свещен вол, чийто рога се поставяли върху обредните хлябове във формата на кръст. По–късно това се възприема от християнството, но трансформирано в христовите мъки на кръста. Изобразеният върху хляба кръст символизира триумфът на Христос над смъртта, т. е. Пролетта, живота, побеждават зимата и смъртта.

Тук отново наблюдаваме някои различия най-вече в символната украса на обредните хлябове. Докато българските са насочени към естетическото начало, то в Англия пак виждаме силното влияние на християнската католическа църква, но този път надградена върху много древен обичай, който оставя своя отпечатък върху християнския Великден. Фактът, че в България не е популярна кръстовата украса говори за уникалността на англо-саксонското паганистично вярване за рогата на вола върху хляба. При българите църквата не заварва такъв обичай, което води до орнаменталните и символни различия при великденските оредни хлябове.
Великденските огньове, които се палят в навечерието на Великден са уникални за Англия. По време на нощната служба в нощта срещу Великден се палят великденските свещи. Всички свещи се гасят и се прави нов огън, от който голямата великденска свещ се запалва и освещава. От нея всички, които присъстват на службата палят своята свещ. Тази свещ символизира светлината на света, която е Иисус. Голямата свещ стои запалена през 40-те дни до възкачването на Христос на небето. Още по-назад във времето е съществувала традицията да се палят големи великденски огньове на открито. Тогава хората носели клони или клечки, които слагали в огъня да изгорят, и отнасяли овъглените парчета в домовете си. Тези въглени се използвали за запалване на огъня в къщата наново. По този начин те вкарват в дома си частица от светлината на Христос, т. е. от светлината и плодородието на пролетта. Някои пачета от изгорелите въглени се запазват през цялата година, като се вярвало, че те предпазват от огън, град и гръмотевици. Те също така били заравяни в градини и поля за предпазване на реколтата, и да има богата жътва. На много места в Англия фигурката на Юда Искариотски, предателят на Иисус, се изгаря в големия огън на открито във великденската вечер. Макар и паганистични по произходм тези огньове се палели, за да се посрещне пролетта, а фигурката се изгаряла, защото това символизира отминаването на зимата. В България, в първия ден от Великден се отива тържествено на църква с нови дрехи. Свещта, която е държана там се донася в къщата, и от нейния огън наново се запалва огнището.

Обичаят с паленето на великденските огньове е един типичен пример за езически, англо-саксонски обичай, срещу който църквата се противопоставя категорично. До известна степен тя съумява да ограничи проявите на този обред, но не успява да ги изкорени напълно. В тази традиция можем да направим аналогия с българското палене на големи огньове на Благовещение, което съвпада с деня на празнуването на Великден в Англия. Това разминаване в честванията на този светъл пролетен празник се дължи на различията в пресмятането на датите в римо-католическата и православната църква. Може би този обичай произхожда от едни и същи езически разбирания и практики, но с разделението в църквата, това явление попада в ралични среди на развитие, което води до измененията в символната насоченост и разбирания в паленето на големите огньове. Виждаме, че и двата народа ходят на църква с нови дрехи, и се палят свещи, които се отнасят у дома, за да бъде запалено наново огнището. Докато в България червеното великденско яйце играе ролята на предпазваща сила поради апотропейния си цвят, която същевременно носи и плодородие, то в Англия с тези функции са натоварени обгорелите във великденския огън въглени от дърво, които се заравят в нивите, или се пазят цяла година като гарант за плоодородие и защита от бетствия. При българите също съществува практиката да се заравят великденски яйца в нивите и полята.

От всички символи на Великден в Англия, никой не е по-известен и обичан от великденски заек. Отново с паганистичен характер и произход, заекът е символ на плодородното начало, тъй като е едно от най- плодовитите животни познати на човек. Ето защо заекът се свързва с древните езически богини, и най-вече Естре. Според стара английска легенда богиня Естре искала да впечатли група деца, и затова превърнала своята любима птица в заек, който продължил да снася прекрасни цветно украсени яйца, които тя дала на децата. Всъщност от тази древна легенда днес ние проследяваме традицията великденският заек да присъства в целия великденски обреден цикъл, като той носи много шарени яйца в плетена сламена кошница, в която освен яйцата има и слама сплетена във вид на гнездо. Тук може да се отбележи, че именно тази форма на поднасяне на яйцата подсказва за преплитането на персонажи. Заекът като носител символизиращ нов живот и плодородието е един пратеник на новия сезон - пролетта, когато всичко е възможно и пак е ново и се възражда за нов живот. Яйцето, също така символ на прераждането, плодородието и новото начало, допълнително подсилва символното внушение за настъпването на нов период в развитието на природата. Но яйцето също така е носител и на мистичното начало. Не се зане дали от него ще се излюпи нещо добро или нещо лошо. Това от своя страна е насочено към плодородието и реколтата и цялата година, дали тя ще бъде добра или лоша. Рзбира се тези символни значения са добре заличени от насложилото се върху тях християнство, и до наши дни достига само идеята за добрия великденски заек, който носи много радост на децата под формата на шарени великденски яйца, които в по-късно време могат да бъдат направени от шоколад. Всъщност изхождайки от легендата можем да заключим, че кошниците, в които великденският заек носи яйцата са един вид символичното гнездо, в което той ги снася. Друг основен символ на Великден в английските традиции е бялата лилия, която се явява като короната на великденските празници. Тя е символ на великденския дух и новия живот, който идва от възкресението на Христос. Тя също така носи семантичната натовареност на чистота и доверие. В България липсват силните символни персонажи на Великден, каквито в Англия са великденският заек и бялата лилия. Това подсказва, че християнството не е заварило никакви езически вярвания и символи свързани с великденския цикъл и посрещането на пролетта. Също така самото християнство не съумява да внедри достатъчно дълбоко идеологията и символите си в българското общество. Като едниствен символ свързан с великденските празници в България остава яйцето.

Във великденските традиции до голяма степен проличава вроденият рационализъм на българина. Това се проявява във всички аспекти на обредността. Например липсата на богати символни образи на плодородието и възраждащата се природа, какъвто при обредната система в Англия е великденският заек, може да бъде обяснено както с липсата на изначални паганистични вярвания, така и със заложения в българина рационализъм. Самата насоченост на празника Великден придобива различни измерения при българи и англичани. В България всичко е насочено по-скоро към скъсването с големия 40 дневен пост, отколкото с идването на пролетта. В Англия този проблем също е застъпен, но заедно с него се обръща повече внимание на идването на пролетта, на новото възраждащо се начало. Именно към него са насочени както шарените великденски яйца, така и правенето на специфичните обредни хлябове с кръстния знак, и вярването в добрия великденски заек, който носи късмет, щастие и плодородие на всички. Трябва да бъде отбелязана и дълбоката роля на църквата за доразвиването на тези вярвания и присъединяването на нови. В България църквата не успява да се наложи така дълбоко и повсеместно, поради затруднената както политическа, така и религиозна обстановка във вековете, когато тези обичаи се утвърждават в традиционно-обредната система на българите. Тук християнството се разпространява на едно битово равнище, което пък от своя страна подсигурява по-доброто запазване на познатите езически вярвания.
В заключение може да се отбележи, че великденските празници в Англия и България поемат по различни пътища в своето развитие, като търпят различни влияния и промени от разнородни източници. Важна е ролята на църквата, защото Англия попада под влиянието на римо-католическата, а в последствие и на протестантската църква, която обръща по-скоро внимание към светските проблеми, отколкото към духовното и културното богатство, което води до избледняването и дори заличаването на някои вярвания. България попада в лоното на православната църква, но поради исторически причини православието не съумява да приведе под пряк контрол българските обичаи и вярвания, което проличава в целия обреден комплекс свързан с Великден. И все пак в честванията на този най-светъл пролетен празник има и много общи черти, които произхождат от древните англо-саксонски и български паганистични схващания и семантична натовареност.


изглед за голям екран ...