Поздрави за всички



Категории:

Добро Утро
Наздраве
Честито бебе
Весела ваканция
Любовни
Честит Празник
Сватбени
Честита годишнина
Рожден ден
Детски рожден ден
Честит Юбилей
Еротични
Липсваш ми
Бързо оздравяване
Благодаря
(+)Календарни празници

+ Вход / Регистрация

(Политика на сайта за защита на личните данни)

Картички за 3 март - Ден на Освобождението на България от турско робство

Upload card


Намерени: 31 картички на 3 страници. Показани: 1 до 12 .
Честит трети Март!

Честит трети Март!

Венец за героите на България!

Венец за героите на България!

Бог е с Нас! С нами Бог!

Бог е с Нас! С нами Бог!

България над Всичко! Свобода или смърт!

България над Всичко! Свобода или смърт!

За Теб Загинаха Мила Родино!

За Теб Загинаха Мила Родино!

Знамето на Българското опълчение!

Знамето на Българското опълчение!

Честит Национален Празник!

Честит Национален Празник!

Честит национален Празник!

Честит национален Празник!

Честит Празник България!

Честит Празник България!

Честит трети март!

Честит трети март!

Честит трети март!

Честит трети март!

Честит Трети Март!

Честит Трети Март!




Трети март е светлата дата, която от 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. С решение на Парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник. На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.

С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Пълномощници от руска страна са граф. Николай П. Игнатиев и А.И.Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Членове 6-11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

По договора България е населена от 4 800 000 души. Член 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Член 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта. Англия и Австро-Унгария се обявяват против договора.

По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор от юли 1878 г. По силата на неговите клаузи Санстефанска България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия.


 Разширено търсене