Цветница
Дата: 2026-04-05
Дата: 2026-04-05
ЦВЕТНИЦА / ВРЪБНИЦА
Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден - празнува се на неделята преди ВЕЛИКДЕН.
През 2026, Цветница се празнува на 5 април. На Цветница, имен ден празнуват всички хора, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета:
Биляна, Беляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Венета, Венцислав, Ванеса, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Дилян(а), Делян(а), Динка, Детелин(а), Елица – (от Ела), Евелина, Жасмин(а), Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива (име), Иглика, Калина (име), Калин, Карамфил(к)а, Китка, Камелия, Кестен, Кала, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Люляна, Лора, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка HAHA, Петуния , Паулина, Ралица, Роза, Розалина, Роксана, Росен, Росица, Смилян(а), Сияна, Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фиданка, Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Цветин(а), Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина.
На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на
моминските пролетни игри. Кумиченето е обичай, изпълняван на
ВРЪБНИЦА - последният от цикъла на пролетните момински игри.
Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път
играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските
пости хорото е сключено. Главно в Североизточна България на този
ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на
Връбница “разпускат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и
очакват родствениците си да им донесат нещо.
Участвалите в ЛАЗАРУВАНЕТО моми отиват на реката (на чешма или
кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от
върба. Всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък
от който се кумичи (използва се за белег при избора на кумицата).
Някъде кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче,
залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на
водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята
къща моминското хоро.
В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите
говеят на кумицата до ВЕЛИКДЕН, а на този ден всяка лазарка отива
у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги
освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се
придружават от съответни обредни песни, в които преобладават
мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за
предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е
лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя
вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.
На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови
клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода.
Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това
забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата
(царевичните стъбла) запалват огън. Действията са придружени с
оплакване на мъртвите.
На този ден християнската църква припомня тържественото влизане
на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според
евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан, Христос влиза в Ерусалим
на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите
си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар.
Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV в.
В цялата страна Връбница се почита и като голям църковен празник.
Сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват в църква
върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от
върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази
осветена върба има предпазна и продуцираща сила.