Картички за Цветница

Честит имен ден Ками!

Цветница е!

Пъстро настроение

Червени рози.

Честита Цветница на всички именници!

Честит празник на всички Цветя

Честит имен ден, мила!

Честит имен ден, Иглика!

Честит имен ден Креми!

Честита Цветница!

Честита Цветница!

Честита Цветница!

ЦВЕТНИЦА / ВРЪБНИЦА
Цветница, Цветна неделя, Вая, Куклинден - празнува се на неделята преди ВЕЛИКДЕН.
28 април 2013г., 13 април 2014г., 5 април 2015г., 24 април 2016г.
Най-красивите и хармонично аранжирани картички за хората с имена на цветя:
Именници: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета,
Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета,
Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор - изобщо всички, носещи
имена на цветя, растения, храсти и дървета.

На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на
моминските пролетни игри. Кумиченето е обичай, изпълняван на
ВРЪБНИЦА - последният от цикъла на пролетните момински игри.
Привечер на Връбница на мегдана моми и ергени за последен път
играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските
пости хорото е сключено. Главно в Североизточна България на този
ден се извършват и поминални обреди свързани с вярването, че на
Връбница “разпускат умрелите”, т.е. те излизат от гробовете си и
очакват родствениците си да им донесат нещо.

Участвалите в ЛАЗАРУВАНЕТО моми отиват на реката (на чешма или
кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от
върба. Всяка мома приготвя специален обреден хляб-кукла, със залък
от който се кумичи (използва се за белег при избора на кумицата).
Някъде кумиченето става с ладийки от царевични листа. Чието венче,
залък, ладийка или друг белег излезе най-напред по течението на
водата, тази мома става кумица, кръстница. Тя повежда към своята
къща моминското хоро.

В дома на кумицата се слага обща трапеза. След гостуването момите
говеят на кумицата до ВЕЛИКДЕН, а на този ден всяка лазарка отива
у тях с боядисани яйца и специален обреден хляб. Тук кумицата ги
освобождава от говеенето. Всички моменти от обичая Кумичене се
придружават от съответни обредни песни, в които преобладават
мотивите за качествата на моми и ергени, за любовта между тях, за
предстояща женитба. Според народното поверие, девойка, която е
лазарувала и се е кумичила, не може да бъде похитена от змей. Тя
вече има право да се моми, да очаква сватове и да се ожени.

На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови
клонки, плява (или царевични стъбла), кадилница и вода.
Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това
забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата
(царевичните стъбла) запалват огън. Действията са придружени с
оплакване на мъртвите.

На този ден християнската църква припомня тържественото влизане
на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според
евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан, Христос влиза в Ерусалим
на магаре. Вярващите го посрещат като разстилат пред него дрехите
си и клонки от маслина и го възславят като Месиански цар.
Най-рано празникът е честван в Ерусалим през IV в.

В цялата страна Връбница се почита и като голям църковен празник.
Сутринта на Връбница църковнослужителите осветяват в църква
върбови клончета. Всички отиват на тържествена служба, вземат от
върбовите клонки и ги отнасят в домовете си. Вярва се, че тази
осветена върба има предпазна и продуцираща сила.