Честит Трифон Зарезан!!!
Честит Трифонов Ден!
Наздравица за Трифон Зарезан!
Честит празник – Трифонов Ден!
Честит празник! Наздраве!
Честит Празник–Наздраве за Трифон Зарезан!
Честит Празник–Наздраве за Трифон Зарезан!
Честит Имен Ден !
Честит Имен Ден !
Честит Трифон Зарезан!
Честит Трифон Зарезан!
Честит Двоен Празник–Трифонов Ден и Свети Валентин!
Трифоновден (също Трифон Зарезан) е неподвижен православен празник в чест на свети Трифон. . Българската православна църква празнува Деня на свети Трифон (Трифоновден) на 1 февруари[1].
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифунци — 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват както следва: 1 февруари — Трифоновден; 2 февруари — Сретение господне и 3 февруари — Свети Симеон.
Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр., при царуването на император Деций Траян бил посечен с меч. Роден в Малоазийската провинция Фригия, гр. Апамия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.
Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване“. След това всички се събират и избират „царя на лозята“. Едва тогава започва общо угощение. „Царят“ е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“. Царят отговаря на благословията с „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
Празничната трапеза
Тя трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ.
Като основно ястие по стар български обичай се препоръчва пълнена кокошка.
Трифон Зарезан - Февруари
Един от любимите и до днес празници по нашите земи. В края на зимата и началото на пролетта лозарите и винопроизводителите отбелязват празника на своя покровител Св. Трифон.
Празничният обред се извършва само от лозарите в лозарските краища. По правило обреда се изпълнява от мъже, но в Югозападна България на места „зарязването” се изпълнява и от жени.
В този ден се изрязват измръзналите краища на лозите. Нагиздени, пременени, с гозби, шише вино и шише ракия, стопаните отиват на лозята. Зарязват една лоза, поливат я с вино та да роди гроздето достатачно плод, че да има за вино и за ракия. Отрязаните краища от лозите се навиват на венец и се слагат на калпаците- „Трифоновски венец”.
Отиването на лозята представлява едно весело шествие от пешеходци, конници, мулета, магарета... всички са накичени с венци от лозови пръчки. Но истински весело е шествието на връщане от лозята, след общата трапеза на полето и изпитото вино.
В някои села в Северна България се избира" Цар на лозята". Слагат му корона от лозови пръчки, носят го на ръце из цялото село или го качват на кон. В дома му пиршеството продължава до късно през ноща. Вярва се, че ако е щастлив "Царя", ще има плодородие през идващата година.
Избирането и оставката на "Царя" е винаги шумно и тържествено: от сутринта глашатай известява, че стария "Цар" си отива и” Нов цар” ще се избира. На мястото на водосвета, в лозята, се изпичат 2 овена и се донася много вино. Старият цар, пременен и накичен, в ръце с икона на Св. Трифон, която пази цяла година, придружен от други лозари, обявява 3 пъти, че е бил 1 година в името на Св.Трифон и в името на Бога "Цар на лозята", но вече не желае да бъде. Подава си оставката и посочва друг лозар, който да бъде” Новия цар" и му предава иконата.
Този празник и до днес се празнува по всички краища на страната...