Лазаруване[1] – славянски обичай, разпространен и в България[2], по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Цветница. Основен обред на празника е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 12 години, наречени лазарки, лазарици. Лазаруването произхожда от древноримския фестивал Розалии и римския празник Флоралии. В началото на пролетта млади мъже и жени се окичвали с венци от цветя, символ на здраве и плодородие. Историците и специалистите по културна антропология смятат, че този пра (още ...)зник отразява стар италийски култ към богинята на цветята Флора, широко разпространен в древна Италия, а след експанзията на римляните - и в цялото Средиземноморие. В ранното средновековие, когато славяните се заселват на Балканите, те възприемат римската традиция, обвързвайки я със славянските езически обреди, свързани с култа към нарастващото слънце, известно сред някои славянски народи като Ярило. От името му идва и названието на сезона пролет (чеш. Jaro – пролет). В лазаруването участват млади жени, като символ на почитта към богиня Лада. В по-общ план то е част от стария соларо – хтоничен култ към плодородието. [2]
(скрий)

Лазарки, поздрави, картичка

nadi75

07/04/2023 22:33