Картички за Коледни картички с пожелания

Весели Зимни Празници!

Весели Коледни и Новогодишни Празници–Църква Света София!

Коледни Новогодишни Празници!

Поздрави за Рождество Христово и Нова Година!

Сурва Весела Година!

Сърдечни поздравления за Рождество и Нова Година!

Сърдечни поздравления за Рождество и Нова Година!

Сърдечни поздравления за Рождество и Нова Година!

Честита Коледа !

Честита коледа ! Успешна Нова Година!

Честита Коледа и Нова Година!

Честита Коледа и Нова Година!

Коледни пожелания
В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Коледарите обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.

Всички семейства бдят още от предишната Бъдни вечер около огъня в очакване на коледарите. В огнището проблясват пламъците от бъдника още от Игнажден.[източник?] Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.

На коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява — „Недей, от догодина ще родят“, като се е вярвало, че наистина започват да раждат.